Източник: Национален статистически институт

Таблица IV.5 Достъп до интернет по домакинства



Източник: Национален статистически институт

Таблица IV.6 Дял от домакинствата с достъп до интернет -2013 г.


Към началото на януари 2014 г. България е на 18 място в света по скорост на сваляне от интернет, според NetSpaceIndex на oOkla.62 Показателна е тенденцията за по-широкото навлизане на новите технологии. За петгодишен период относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил с 24.1 процентни пункта, а използването на широколентова връзка бележи ръст от 27.5 процентни пункта. В сравнение с предходната година в регионален аспект също се наблюдава повишаване в относителните дялове на домакинствата с интернет достъп за всички статистически райони, с изключение на Югоизточния район, където се наблюдава намаление с 3.1 процентни пункта.

Югозападният район, към който принадлежи и столицата, е с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет - 64.3 %. След него се нареждат Южният централен и Североизточният район, в които малко повече от половината домакинства имат достъп до интернет - съответно 52.7 и 51.5 %. От тенденцията за страната значително изостават домакинствата от Северозападния район, където 42.8 % от домакинствата имат достъп до интернет.

Данните от проведените до момента изследвания от Националния статистически институт за използване на ИКТ показват, че най-активните потребители в мрежата са младежите на възраст между 16 и 24 години, като през 2013 г. 79.5 % от тях използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично.

През 2013 г. 22.6 % от лицата са използвали глобалната мрежа за взаимодействие с държавната администрация и местното самоуправление. Най-значителен е делът на лицата, които са получавали информация от интернет страница или уебсайт на публичната администрация (20.9 %), следван от изтеглилите официални формуляри от официална интернет страница (12.7 %) и изпратилите попълнени формуляри (8.5 %) през последните дванадесет месеца.

През януари 2013 г. Националният статистически институт посочва, че делът на предприятията, които имат достъп до интернет, достига до 89.1 %, или с 1.7 процентни пункта повече в сравнение с предходната година. Подобряват се видът и скоростта на използваната връзка - 77.9 % от предприятията използват фиксирана широколентова връзка. Мобилна широколентова връзка чрез преносимо устройство имат 33.3 % от предприятията. В сравнение с 2012 г. по този показател се отчита растеж от 7.9 процентни пункта.

Таблица IV.7 Дял на предприятия с достъп до интернет



Източник: Национален статистически институт
Изследването Digital Scoreboard на Европейската комисия отчита, че България разполага със сравнително нисък брой фиксирани мрежи за широколентов достъп, но страната е над средното ниво, по отношение на достъпа от следващо поколение. Въпреки, че в България се отбелязва малък подем от страна на фиксиран и мобилен широколентов достъп, данните показват, че страната ни все още е изправена пред цифрово разделение на регионите по отношение на широколентовата и свръх-широколентова инфраструктура.

Достъпът до широколентови услуги в България трябва да бъде подобрен и да се увеличат инвестициите за изграждането на инфраструктура особено в селските райони. Според данни на Digital Agenda Scorebored през 2012 г., фиксираният достъп до интернет обхваща 89.6 % от българските домакинства (95.5 % в ЕС). Достъп до 30 Mb/s използван за даунлоуд (download), чрез технологии за достъп от следващо поколение са използвали 60.7 % от домакинствата (53.8 % в ЕС).

Според изследване на Витоша Рисърч ЕООД през 2013 г. се наблюдава повишаване на достъпа до интернет на домакинствата в селските региони с 11 пункта, в сравнение с подобно изследване през 2011 г. Достъпът на домакинствата в селските региони е 52 % .

Фиг. IV.3 Дял на домакинствата с достъп до интернет


Селата са основната причина за ниските равнища на интернет свързаност. 33,5 % от домакинствата в селата имат достъп до интернет. Разликата между областните градове и другите градове не е съществена (68 % и при двата типа населено място). Изключение прави София със значително по-висок дял на достъп на домакинствата до интернет – 74 %.

Фиг. IV.4 Дял от домакинствата с достъп до интернет по тип на населеното място


Според изследването на Европейската комисия 19 % са абонатите (абонати като процент от населението) на фиксирания интернет през януари 2013 г., е с 3 % по-висок от данните за 2012 г но е далеч под средния за Европа от 28.8 %. Делът на високоскоростна свързаност (най-малко 30Mb/s) в България е много по-висок от средния за Европейския съюз (35.1 % срещу 14.8 % в ЕС), независимо, че свръх-бързата свързаност (най-малко 100Mb/s) е едва 1.2 % от всички абонати (3.4 % в ЕС). Мобилният достъп трето поколение (HSPA) е достъпен за 99.4 % от населението през 2012 г. (96.3 % в ЕС), а този от четвърто поколение (LTE) все още няма търговско предлагане. Процентът на мобилния интернет (абонати) е 39.7 % през януари 2013 г., което е под средното ниво за ЕС – 54.5 %.

Данните за България по съответни показатели са показани на Фиг. IV .5 .


Фиг. IV.5 Показатели за високоскоростна свързаност в България

IV.1.1Национално проникване на технологии за широколентова свързаност в България


България е под средните нива на ЕС по покритие с фиксиран широколентов достъп, както за страната като цяло, така и в селските райони. Въпреки че страната е над средните нива на ЕС по NGA обхват, се установи, че липсва покритие в някои от селските райони в края на 2012 г. През 2013 г. намаляват населените места без интернет доставчик. Това може да бъде обяснено с технологичния профил на страната.

През 2012 г. с DSL технология са обхванати 85 % от домакинствата, но все още този процент е под средния от 93 % обхват за Европейския Съюз. Тъй като DSL е обичайно водещата технология за осигуряване на стандартен фиксиран широколентов достъп, това обяснява защо България е под средното ниво за ЕС. През 2012 г. няма сведения за покритие с VDSL.

FTTP покритието е малко над 7 % за домакинствата, което е изключително слабо в сравнение със средния обхват в Европейския съюз и особено в сравнение с други страни от Източна Европа. Ключовата технология за осигуряване на NGA до домакинствата в България е Docsis 3.

Към края на 2012 г. 20 % от домакинствата в България живеят в селски райони. С Docsis 3 се обхващат 60 % от домакинствата и се приема, че това е най-вероятният начин за постигане на покритие извън селските райони.

Цялостният широколентов растеж напредва бавно през 2012 г. Обхватът на WiMAX е нараснал с допълнителни 126 хиляди домакинства в края на 2012 г., докато никоя друга технология за достъп не е постигнала ръст с повече от 2 %.

България има неравномерно широколентово покритие, с различен модел от този, познат в Западна Европа. Например, столицата София, изостава от водещите области със стандартно покритие, но е първа по NGA покритие. Туристическите области, като крайбрежните райони, са сред водещите със 100 % стандартно фиксирано широколентово покритие. Повечето райони имат покритие 80 % и 94 %. Тези в северозападна България са с най-ниски стойности, започващи под 50 % и стигащи едва до 70 %.Повечето от областите в страната имат над 50 % покритие, докато селските райони имат свързаност на домакинствата под 10 %.


Таблица IV.8 Покритие по технология за широколентов достъп в България


За разлика от старите държави-членки на Съюза (ЕС 15), където развитието на широколентов интернет се основава предимно на DSL базирани технологии, България като

нова държава-членка „показва напълно различни модели в избора на широколентови технологии”

и особено онези страни, където липсата на наследена широколентова инфраструктура насочва инвестициите към други технологии. В Румъния, България и Литва, и в по-малка степен в Естония, Латвия, Словакия и Чехия, предоставянето на фиксирани линии за широколентов интернет е много по-силно базирано на оптични технологии” отколкото в старите държави-членки.63 Въпреки по-ниските стойности на навлизане и използване на широколентов интернет

съвременното технологично развитие в България и Румъния, е базирано основно на FTTx + LAN технологии

. Като резултат, още през 2009 г. България заема първо място в ЕС 27 по дял на широколентови линии, предлагащи достъп със скорост над 10Mb/s, последвана от Португалия, като и двете страни имат малко над 60 % при средно 23 % за ЕС 27.64

България е сред водещите страни в Европа и сред първите 10 в света по отношение на покритието с бърз и свръх-бърз широколентов достъп, но е сред последните и съответно малко под средното ниво в ЕС респективно по отношение на проникване и използване на интернет и базирани на интернет услуги сред населението. Оползотворяването на предимството на страната, основано на всеобхватното покритие с достъп от ново поколение (NGA) среща сериозни предизвикателства преди всичко поради липсата на дългосрочни и ефективни национални политики и координация и интеграция между тях. Нарастването на покритието с широколентов достъп през последните две десетилетия се основава предимно на бизнес и технологични модели, разработени в условията на неефективна регулация. Пазарът на дребно на широколентов достъп в страната е сред най-раздробените в ЕС, като според регулатора в сектора – Комисия за регулиране на съобщенията, през 2012 г. е имало над 1150 предприятия, предоставящи услугата „достъп до интернет” на крайни потребители, като около 800 от тях са реално действащи.

©2018 Учебные документы
Рады что Вы стали частью нашего образовательного сообщества.

III.5Ефекти от осигуряването на достъп до високоскоростен и свръх-високоскоростен интернет върху опазването на околната среда

III.5Ефекти от осигуряването на достъп до високоскоростен и свръх-високоскоростен интернет върху опазването на околната среда.


Изграждането на инфраструктура за високоскоростен и свръх-високоскоростен достъп до интернет има значително позитивно въздействие и върху опазването на околната среда. То е свързано с повишаването на екологичната информираност и знания на хората, с намаляване на вредните емисии от транспорта, с осигуряването на възможности за въвеждане на енергоспестяващи технологии, с предизвиканата промяна в структурата на произвежданите продукти и услуги, водеща до намаляване на разходите на енергия и невъзобновяеми ресурси, с намаляване на разходите на хартия и др.

Осигуряването на достъп до високоскоростен и свръх-високоскоростен интернет води до значително намаляване на вредните емисии от транспорта. Това се дължи на подобреното управление на транспортните потоци, на усъвършенстването на системите за управление на транспорта в градовете и на намаляването на пътуванията. Пътуванията намаляват поради осигурената възможност на гражданите да работят от дома си и да ползват он-лайн услуги, а с развитието на видеоконферентните връзки и бързия обмен на информация намаляват и бизнес пътуванията. Според изследване на Fuhr and Pociask60 работата от разстояние ще намали емисиите на парникови газове с 247,7 милиона тона поради намаленото пътуване, с 28,1 милиона тона поради икономия на офиси и 312,4 милиона тона поради спестяване на енергия от бизнеса.

Достъпът до високоскоростен и свръх-високоскоростен интернет благоприятства въвеждането на умни мрежи (smart grids) и умни сгради (smart buildings), позволяващо дистанционно и гъвкаво управление на потреблението на енергия и постигане на значителни енергийни икономии. Според изследване на McKinsey Global Energy and Materials61 широколентовият достъп ще предизвика въвеждането на умни мрежи в електроенергетиката, което ще доведе до спестяване на енергия на стойност USD 1,2 трилиона. То ще доведе и до намаляване на разходите на крайните потребители, което до 2020 г. ще е с 23  % годишно и ще предотврати изхвърлянето в атмосферата на 1,1 гигатона парникови газове. Програмата на щата Калифорния за стимулиране въвеждането на умни сгради е установила, че с комбинираното използване на широколентов достъп и други технологии е възможно да се постигне намаляване на потребяваната енергия в новите търговски сгради със 70 %, а в старите с до 50 %.

III.6Изводи и заключение


Положителното социално-икономическо въздействие на осигуряването на достъп до високоскоростен и свръх-високоскоростен интернет чрез изграждане на инфраструктура за NGA може да се проследи в следните основни насоки:

  • Икономически ефекти.

Изграждането на NGA инфраструктура за високоскоростен и свръх-високоскоростен достъп до интернет играе ролята на мощен катализатор на икономическото развитие на страните и регионите. То има значително позитивно въздействие върху икономическия им растеж, измерен чрез брутния вътрешен продукт (БВП), както и върху заетостта и производителността на труда. При това икономическите ефекти са не само преки и с краткосрочен характер, т.е. такива, които са свързани с нарастването на икономическата активност при изграждането на инфраструктурата. От по-голямо значение са непреките ефекти от използването на изградената инфраструктура за достъп, както и ефектите, които са предизвикани в други отрасли и сфери на действие (структурни промени в икономиката, поява на нови продукти и бизнеси и др.), които имат средносрочно и дългосрочно въздействие.

Осигуреният достъп до високоскоростен и свръх-високоскоростен интернет има значително позитивно въздействие върху развитието на бизнеса и върху доходите и благосъстоянието на гражданите.



  • Социални ефекти.

Осигуряването на равен достъп до широколентова инфраструктура води до намаляване на икономическата и социалната изолация на отделните индивиди и на цели населени места и ги прави активни участници в обществения живот. Значими социални ефекти се очакват от подобряването на достъпа до базови обществени услуги чрез развитието на системите за е-Управление, е-Образование, е-Здравеопазване и др. Осигуреността с високоскоростен и свръх-високоскоростен интернет има значително влияние върху повишаването на сигурността на гражданите и обществото и намаляването на престъпността. В резултат се подобрява качеството на живот на гражданите.

  • Ефекти върху опазването на околната среда.

Изграждането на инфраструктура за високоскоростен и свръх-високоскоростен достъп до интернет има значително позитивно въздействие и върху опазването на околната среда. То е свързано с повишаването на екологичната информираност и знания на хората; с намаляване на вредните емисии от транспорта, поради подобреното му управление; с осигуряването на възможности за въвеждане на енергоспестяващи технологии; с предизвиканата промяна в структурата на произвежданите продукти и услуги, водеща до намаляване на разходите на енергия и невъзобновяеми ресурси; с намаляване на разходите на хартия и др.

IV.ПРЕГЛЕД НА СЪСТОЯНИЕТО НА ШИРОКОЛЕНТОВАТА СТРУКТУРА ЗА ДОСТЪП


IV.1Преглед на разпространението, предлагането и потреблението на високоскоростен и свръх-високоскоростен интернет и базирани на този достъп продукти и услуги в България.


Анализът на разпространението, предлагането и потреблението на високоскоростен интернет има за цел да представи актуална информация за проникването, предлагането и използването на ИКТ и по-конкретно високоскоростен и свръх - високоскоростен интернет в България.

Анализът е направен на база информация от официални източници като Националния статистически институт, източници на Европейската комисия, като и данни получени от оператори доставчици на интернет, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, консултанти към Министерството и Националното сдружение на общините.

За целите на този анализ бяха изпратени допълнително и официални писма-въпросници до 53 оператори, и до ресорните институции: Министерство на регионалното развитие, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на инвестиционното проектиране, Министерство на земеделието и храните, Комисия за регулиране на съобщенията и Национално сдружение на общините.

Информация предостави само един оператор, а в отговорите на КРС, МТИТС и Сдружение на общините се съдържаше частична информация.


Фиг. IV.2 Областни центрове в България


България е разположена в Югоизточна Европа, като територията й е 110 993 km². По данни от декември 2012 г. населението на страната е

7 282 041

души. Към 31.12.2012 г. в градовете живеят 5 306 233, или 72.9 %, а в селата - 1 975 808, или 27.1 % от населението. За първи път в демографската история на страната населението на селата пада под 2 милиона души. Към края на 2012 г. населените места в България са 5 278, от които 257 са градове и 5 021 - села. Разпределението на населението по населени места в края на годината е резултат от неговото естествено и миграционно движение, а така също и като резултат от административните промени в селищната структура на страната. През 2012 г. с Решения на Министерския съвет са закрити 24 населени места, като 20 от тях са закрити чрез присъединяване към друго населено място. Към края на 2012 г. населените места без население са 172. В 1 130, или в 21.4 % от населените места живеят от 1 до 49 души. С население над 100 хил. души са седем града в страната. В тях живее 34.0 % от населението.

Според публикуваното през декември 2013 г. проучване на Националния статистически институт за използването на ИКТ в домакинствата и лицата, през 2013 г. повече от половината домакинства (53.7 %) в България притежават достъп до интернет в домовете си. Въпреки, че е отбелязан растеж от 2.8 пункта спрямо предходната година, страната ни остава на последно място сред страните от ЕС (изследването на НСИ е проведено и в другите държави по методология на Евростат).

Таблица IV.4 Достъп до интернет по райони в България



Данни

2013 в  %

Брой

Общо за страната

53.7

1 439 944

Общо по статистически райони





Северозападен

42.8

130 087

Северен централен

49.6

158 960

Североизточен

51.5

180 470

Югоизточен

46.5

177 702

Югозападен

64.3

526 340

Южен централен

52.7

266 655

По видове външни връзки





Dial-up или ISDN

0.6

8 595

Мобилна теснолентова връзка (WAP, GPRS)

2.7

39 535

DSL (ADSL, SHDSL и др.)

9.0

129 652

Друга широколентова връзка (кабел, Ethernet, PLC, Wifi, WiMax, 3G, UMTS, HSDPA)

92.8

1 336 204

Данни

2013 в  %

Брой

Общо

53.6

1 437 496

По видове домакинства





Семейства без деца

47.5

984 369

Семейства с деца

74.6

453 127

По местоживеене





Гъсто населени места

65.9

858 733

Средно населени места

54.4

102 917

Слабо населени места

40.0

475 846

Данни

2013 в  %

Брой

Общо

89.1

24 848

По големина на предприето





10 – 49 заети лица

87.4

19 744

50 – 249 заети лица

95.8

4 384

250+ заети лица

99.1

720

Забележка: Относителният дял е изчислен на база генерална съвкупност на предприятията с над 10 заети лица

а)

б)

в)

Technology

BG - 2012

BG - 2011

EU27 - 2012


Total

Rural

Total

Rural

Total

Rural

DSL

85.1 %

53.5 %

84.8 %

53.7 %

92.9 %

76.3 %

VDSL

0.0 %

0.0 %

0.0 %

0.0 %

24.9 %

4.8 %

FTTP

7.3 %

0.0 %

5.6 %

0.1 %

12.3 %

3.0 %

WiMax

21.1 %

11.9 %

16.9 %

9.4 %

17.2 %

16.2 %

Standard cable

57.1 %

0.0 %

56.2 %

0.0 %

42.0 %

7.3 %

DOCSIS 3 Cable

57.1 %

0.0 %

56.2 %

0.0 %

39.3 %

5.8 %

HSPA

99.4 %

97.0 %

98.0 %

90.1 %

96.3 %

82.1 %

LTE

0.0 %

0.0 %

0.0 %

0.0 %

27.0 %

10.2 %

Satellite

100.0 %

100.0 %

100.0 %

100.0 %

98.6 %

98.6 %

Standard

99.8 %

99.0 %



99.4 %

96.1 %

Standard fixed

89.6 %

59.2 %

89.1 %

58.3 %

95.5 %

83.2 %

NGA

60.7 %

0.0 %

59.3 %

0.1 %

53.7 %

12.4 %
?


iii-international-171.html

iii-international-176.html

iii-international-180.html

iii-international-185.html

iii-international-19.html